"Лечебният код" от Алекс Лойд и Бен Джонсън
Увод
Откритието, което промени всичко
Какво искате най-силно в живота си? Любов? Решение на здравословен проблем? Спокойствие? Постижение в област, в която винаги ви се е струвало, че имате по-големи възможности, отколкото досегашните ви резултати показват? Удовлетворение, което може да има хиляди различни форми? Как можете да постигнете онова, което ви държи будни през нощта и кара сърцето ви да бие по-бързо?
Това, което аз* искам да споделя с вас, е познанието как можете да постигнете всички тези неща. То ми бе дадено през 2001 г. като дар от Бога.
*Първоличното местоимение в единствено число обозначава Алекс Лойд, освен ако изрично не е указано друго. – Б. а.
Всъщност през 2001 г. аз бях човекът, който искаше всичко това. Последните дванайсет години от живота ми бяха изпълнени с тъга, депресия, отчаяние, безплодни старания и безсилие; безсилие в ситуация, която причиняваше болка и страдания не само на мен самия, но и на семейството ми. Всеки път, когато ми се струваше, че нещата малко се подобряват, те отново се връщаха в отчайващото състояние, което изпълваше с мъка съвместния ни живот.
Какъв беше този проблем? Двамата с Трейси се оженихме през 1986 г., убедени, че ще живеем щастливо до дълбоки старини. След шест месеца обаче Трейси започна да плаче от всяка дреболия, да се тъпче с шоколадови сладки и да се крие в стаята, заключвайки вратата. Въпреки че животът с мен вероятно би докарал всяко същество на земята до подобно състояние, аз бях много загрижен. Досега не й се бе случвало и Трейси не знаеше защо се чувства толкова тъжна (освен заради женитбата си с мен, разбира се). Скоро установихме, че Трейси има клинична депресия, от която вероятно е страдала през по-голямата част от живота си. В действителност депресията и тревожното разстройство минаваха през рода й като професионална косачка през трева, висока една педя. Неколцина нейни родственици се бяха самоубили през последните три десетилетия.
Отчаяна нужда от помощ
Опитахме всичко: консултации, терапии, витамини, минерали, билки, молитви, алтернативни техники за емоционално освобождение... всичко! Трейси изчете тонове книги за психология, самопомощ и духовност. Не знам колко пари изхарчихме в търсене на спасението – последния път, когато правихме сметка, сумата възлизаше на десетки хиляди долари. Някои от нещата, които опитвахме, са чудесни практики, които и до днес следваме, и част от тях наистина помогнаха, но Трейси продължаваше да страда от депресия.
Решихме, че отговорът може би е в антидепресантите. Ясно си спомням как една нощ се събудих от писъците на Трейси. Включих лампата и видях, че цялата е обляна в кръв. Кръвта беше навсякъде: по тялото, по нощницата й, по чаршафите. Тя пищеше и плачеше едновременно. Посегнах към телефона да се обадя на 911, смятайки, че това е кръвоизлив. Питах се дали ще оживее и ако ли не, как ще отгледам сам шестгодишния ни син. В този миг разбрах какво се е случило: Трейси толкова силно бе драла краката си с нокти насън, че бе окървавила всичко около себе си. Антидепресантите имаха и много други странични ефекти, но този беше най-лошият.
Симптомите на депресията сами по себе си бяха много тежки. Веднъж Трейси си направи теста, поместен в края на една от книгите, които четеше, и резултатите показаха изключително тежко състояние на депресия. Разгледах теста и потресен видях, че е отговорила с „да” на въпроса дали през повечето дни й се иска да умре. Каза ми, че е твърде страхлива, за да предприеме действия, но често си мислела колко хубаво би било, ако просто колата й излезе от пътя и се размаже в някоя стена, за да сложи край на мъките й.
Състоянието й се отразяваше негативно върху всички аспекти на живота ни. Много пъти стресът стигаше до краен предел. След три години брак и двамата вече искахме да се разделим. Единственото, което ни спря, бе убеждението, че Бог е имал нещо по-добро предвид. С Трейси подновихме обетите си с повторен ритуал: наистина щяхме да бъдем заедно и в добро, и в зло.
Единственото нещо, което никога не ме е напускало, е надеждата. Тя ме караше да не спирам да се боря и да търся начини да помогна на Трейси. Завърших две докторантури, посещавах многобройни семинари, изчетох десетки книги по темата. Никъде не намерих отговорите, които търсех. Дали научих нещо? Със сигурност. Дали помъдрях? Определено. Дали бях убеден, че ще открия отговора? Винаги.
И тогава се случи. За три часа. Сякаш бях единственото човешко същество на Земята, въпреки че навсякъде около мен имаше хора...
Схемата на изцелението
Бях в Лос Анджелис на семинар за алтернативни методи в психологията. Вече бях на летището в очакване на полета към вкъщи, когато мобилният ми телефон иззвъня. Вдигнах и чух: „Здрасти”. Побиха ме тръпки. Трейси беше в тежко състояние. Тя плачеше, защото синът ни Хари, който по онова време беше на шест години, не разбира, че всъщност е болна. Ако си бях у дома, щях да използвам някои техники за овладяване на симптомите. Но нямаше как да й помогна от три хиляди мили разстояние. Говорихме и се молихме заедно, чак докато стюардесата ме помоли да си изключа телефона. Започнах да правя онова, което бях правил всеки ден през последните дванайсет години: да се моля за Трейси.
И тогава се случи онова, заради което пиша тази книга. Сигурно най-точно би било да кажа, че Бог записа в ума и сърцето ми онова, което сега наричаме „ Лечебни кодове”®.
Не ме разбирайте погрешно: не виждах ангели през прозорците на самолета. Нямаше тайнствени мъгли и облаци. Не чувах небесна музика. Но онова, което изпитах, бе толкова различно от всичко, което бях преживявал дотогава, че веднага разбрах: ето го отговора на дванайсетгодишните ми молитви. Видях го в съзнанието си така, както бях виждал много други идеи, но не беше същото. Ако ви се е случвало някога да ви хрумне нещо и да си кажете: „Каква страхотна идея!”, значи знаете за какво говоря. Е, така беше, като изключим усещането, че идеята не бе моя. Все едно я гледах по телевизията. Беше в главата ми, но не идваше от мен. Сякаш „четях” схемата на система за лечение, която никога не бях срещал. Разкри ми се физически механизъм в тялото, който може да изцели духовен проблем: погрешни вярвания. Показа ми се система, която обясняваше как може да се противодейства на действителния източник на всички проблеми в живота с помощта на елементарни упражнения с ръцете. Започнах да записвам. Писах, докато ръката ми се схвана, и аз буквално казах на глас (помня, защото се огледах, притеснен да не би някой да ме е чул): „Господи, или трябва да намалиш темпото, или да ми го повториш. Не мога да пиша толкова бързо!”
Когато се прибрах у дома, изпълних схемата, дадена ми от Бог, и отстраних проблема, който владееше живота ми повече от десетилетие. Сега, когато пиша тези редове осем години по-късно, мога да ви уверя, че Трейси не е взимала никакви лекарства оттогава и се чувства чудесно всеки ден. Да, след първите четирийсет и пет минути депресията се върна, но за три седмици ежедневно прилагане на Лечебните кодове изчезна завинаги. След всички тези години, които бяхме преживели в болезнено търсене на решение, каквото и да е решение, което би ни върнало нормалния и спокоен живот, радостта и вълнението ни бяха неописуеми. През 2006 г. Трейси официално смени името си на Хоуп*. След толкова години на безнадеждност, тя вече се чувстваше друг човек. Вече беше Хоуп.
* надежда (англ.) - Б. пр.
След онази съдбовна нощ, когато открих системата, която по-късно нарекохме Лечебните кодове, в понеделник сутринта отидох в частния си кабинет и много се вълнувах, защото възнамерявах да използвам новия метод в работата си с десетки клиенти с подобни проблеми. Техните болки и разочарования, разбитите им сърца търсеха отговор. Хората търсеха отговор. Когато започнах да споделям Лечебните кодове с тях, стана точно това, което и очаквах: депресията изчезваше, тревожността се заменяше от спокойствие, проблемите във взаимоотношенията им се топяха. Дори по-сериозни психични и емоционални проблеми се изцеляваха последователно, предсказуемо и в повечето случаи бързо.
Кръгът на изцелението се разширява
Шест седмици по-късно се случи нещо неочаквано. Моя скъпа клиентка ме попита дали може да поговорим насаме. С озадачено изражение, което не бях виждал дотогава, ми каза, че не помни да ме е осведомявала, че страда от множествена склероза. За съжаление, веднага пред очите ми мина една лекция по професионална етика и признавам си, уплаших се да не реши да ме съди. Смутено и нервно започнах да преглеждам нейното досие, казах й, че наистина не знам за какво говори, когато осъзнах, че не затова е дошла при мен.
Изпълнен вече със състрадание и любов, аз затворих папката, отместих я, погледнах жената право в очите и казах: „И аз не помня. Защо питате?” Тя избухна в несдържан плач. Когато се успокои, ми разказа, че току-що се връща от болницата „Вандербилт” в Нашвил, където са й съобщили, че вече няма множествена склероза. Аз бях толкова трогнат, че също се разплаках. После сълзите се превърнаха в смях и двамата заедно се разсмяхме. „Как го направихте? – попитах аз. – Моля ви, кажете ми, за да мога да го споделя и с други клиенти. Това е прекрасно... толкова се радвам за вас.”
И тогава тя ми каза: „виновниците” били Лечебните кодове, които я бях посъветвал да прилага през последните шест седмици. Нямало какво друго да е. Това било единственото различно нещо, което била правила.
Реших, че това е някаква аномалия. Изключение. Необичайна реакция. Докато няколко седмици по-късно не чух подобна история, само че ставаше дума за раково заболяване. Скоро след това – за диабет. За мигрена. За болест на Паркинсон. И прочие, и прочие.
Тогава разбрах, че онзи ден на десет хиляди метра височина във въздуха съм получил нещо много, много повече от това, на което се бях надявал и за което се бях молил. Осъзнах какви чудесни последствия за здравето на хората по света може да има то, но знаех, че никой няма да повярва, само защото го казвам. Всъщност повечето хора изобщо не биха повярвали на подобни истории за изцеление. Звучаха твърде невероятно, твърде фантастично, твърде сензационно. Всеки ден ни бомбардират със „сензации”, които се оказват пълно разочарование, щом се опитаме да ги приложим към собствения си живот и условия.
В търсене на доказателство
За да мога да споделя Кодовете със света, трябваше сам да се убедя с ума и сърцето си в две неща. Първото бе, че те са в хармония със собствените ми духовни вярвания. В продължение на две-три седмици „натисках бутона за пауза” и отделях време да се моля, да разговарям с пастора и с духовния си наставник, да чета Библията, за да разбера дали всичко това не противоречи на Светото писание. Накрая се убедих, че този метод на лечение в много по-голяма степен съответства на вярата от всичко останало, предлагано от традиционната или алтернативна медицина. Той изцелява точно това, върху което акцентира Библията, в пълно съответствие с начина, по който Бог е създал Вселената и телата ни.*
*Ако ви интересува в по-големи подробности как достигнах до това заключение, ще намерите повече информация на уебсайта, до който ще имате достъп, след като регистрирате книгата на адрес www.thehealingcodebook.com. Търсете „духовна обосновка” (spiritual underpinnings). - Б. а.
Второто нещо, в което самият аз трябваше да се убедя, бе, че Лечебните кодове могат да бъдат научно и медицински доказани. Това ми беше необходимо, защото започвах да осъзнавам, че ако това е толкова добро, колкото ми се струваше, трябваше да направя някои радикални промени в живота си и да го разкажа на целия свят. В общи линии, трябваше да се откажа от частната си практика. Имайте предвид, че се бях трудил пет години за докторската си степен, и никак не ми бе лесно. Трябваше едновременно с това да се боря с депресията на Трейси, да работя на две места, да изпълнявам всичките си ангажименти на редовен докторант, да си плащам образованието и да издържам нарасналото си семейство (по това време се роди първият ми син). Неведнъж сме яли фъстъчено масло или боб с ориз за вечеря. Когато се сдобих с дипломата, само след година вече имах списък с клиенти, чакащи на опашка за шест месеца напред. Практиката ми на терапевт процъфтяваше и ние най-после се радвахме на плодовете на труда ми.
Каквито и невероятни резултати от Лечебните кодове да наблюдавах при Трейси и клиентите си, държах сам да се убедя в тях. Трябваше ми доказателство.
Следващата година и половина бе посветена на усилия да докажа на себе си, че това наистина е по-добро от всичко останало, с което разполагаме. Насочих се към теста за вариабилност на сърдечната честота (ВСЧ) – златен стандарт за измерване на стреса в автономната нервна система. Проучванията ми сочеха, че почти всички проблеми, които човек може да си представи, по един или друг начин могат да се проследят до стрес. Вярвах, че, ако Лечебните кодове наистина лекуват всичко, както изглежда, те премахват стреса от тялото, защото в повечето случаи не бяха пряко насочени към лечението на тежките заболявания, за които ви разказах. Всъщност единствените проблеми, към които бяха насочени Кодовете – минали, настоящи и бъдещи, бяха духовните терзания на сърцето.
Смайващите резултати
Резултатите от изпитанията с теста за вариабилност на сърдечната честота, които провеждах в продължение на година и половина, далеч надминаха очакванията ми. Един лекар ми каза, че резултатите, които съм получил, са безпрецедентни в историята на медицината. Какви бяха те? В повечето случаи Лечебните кодове просто освобождаваха дестабилизираната автономна нервна система от стреса в достатъчна степен, за да й позволят да си върне баланса след двайсет минути или по-малко. Голяма част от хората (седемдесет и седем процента) запазваха баланса си 24 часа след това, както сочеха тестовете. Според литературата по въпроса, както твърди д-р Роджър Калахан в книгата си „Как да се осободим от кошмарите вследствие на травма”, най-краткото време, за което една терапия може да намали в такава степен стреса, е шест седмици. Оказва се обаче, че Лечебните кодове бяха в състояние да отстранят стреса от тялото за двайсет минути и дори по-малко, а именно той бе източникът на почти всички проблеми.
Макар моите тестове да не бяха преминали клинични изпитания и двойно сляпо проучване, те ми бяха достатъчни, за да покажа на хората с отворено съзнание, че има надежда за проблема им. Знаех, че съм открил онова, което търсех и което мнозина смятаха за непостижимо: метод, който лекува първоизточника, а не симптомите и при това има траен ефект. Разполагах с онова, което ми бе нужно, за да се откажа от частната практика и да създам организацията „Лечебни кодове” в сутерена на къщата си, без реклама и със съвсем малко пари. Чувствах, че нося отговорност към хората, които страдаха също като Трейси и мен самия през последните дванайсет години. Сега с вълнение ви представям този дар, който ми бе даден от Бог през май 2001 г., за да можете и вие да намерите изцеление в живота си, както много други хора около мен.
Аз, Бен, напълно подкрепям всичко казано дотук. Една от причините да участвам в разпространяването на Лечебните кодове е, че самият аз изпитах невероятния им ефект, а впоследствие видях и колко благотворно въздействат те на пациентите ми. Ето какво се случи.
Историята на Бен
Може да се каже, че през 1996 г. „си живеех живота” в Колорадо Спрингс, щата Колорадо. Медицинската ми практика се развиваше прекрасно, имах чудесни пациенти и допълнителният ми бизнес с недвижими имоти вървеше повече от успешно. Радвах се на семейството си и имах предостатъчно време за лов, риболов и ски. Животът беше страхотен!
Баща ми обаче бе преживял операция с троен байпас и имаше нужда от почистване на каротидните артерии, защото артериите на крака му бяха запушени. Интересуваше се от неконвенционални терапии, които не бяха одобрени от Федералната агенция по храните и лекарствата. Когато започна да се възстановява и артериите му се изчистиха, аз се заинтригувах. Колкото повече научавах за билките и хранителните добавки, както и за неконвенционалната употреба на някои одобрени от ФАХЛ средства, толкова повече осъзнавах, че лекувам само симптомите, без да позволявам на болестното състояние да се промени към здравословно.
Разочаровах се от лекарствата и многобройните им странични ефекти. Пред мен се разкриваха цели светове на ефективни терапии, за които никой не ми бе и споменал в медицинския факултет. Знаех, че трябва да науча повече за тях. Приключението беше започнало.
Върнах се в родния си щат Джорджия, където започнах да издирвам всичко, свързано с билките, хранителните добавки, хомеопатията и други алтернативни форми на лечение. Имах чувството, че уча медицина за втори път! Накрая реших, че информацията е толкова много, че наистина трябва да завърша наново образованието си. Така се сдобих с дипломата си по натуропатична медицина.
Оттогава насам се опитвам да предлагам на пациентите си най-доброто от двата свята. Съчетавам надеждни медицински похвати с подходящи алтернативни терапии, за да създам най-ефективната лечебна програма за всеки пациент. Така започнах да постигам значително по-големи успехи по отношение на хроничните дегенеративни заболявания, включително ракови (област, в която реших да специализирам), отколкото преди, докато прилагах единствено средствата на конвенционалната медицина. Но въпреки това като всеки друг лекар продължавах да се сблъсквам със случаи, при които каквито и средства да използвах, пациентът не се повлияваше. Именно те ме караха да продължавам да търся метод, който би могъл да помогне на всички, независимо от състоянието им.
Болестта е не само физически проблем
Едно от най-големите препятствия, с които се сблъсквам като интегративен лекар, специалист по злокачествени заболявания, са емоционалните и духовни проблеми, които пациентите ми трябва да преодолеят, за да оздравеят. Мои пациенти са умирали, след като са се излекували от рака, защото не са могли да превъзмогнат гнева, страха и чувството, че не са обичани, не са съумели да простят на другите или на себе си. За да им помогна да се справят с нерешените си емоционални и духовни проблеми, аз овладях различни терапии, включително традиционни психологични консултации, терапия на мисловното поле, техника за емоционална свобода, лечебно докосване, акупресурна техника тапас, квантова техника и др. * Част от тях ми помогнаха, някои дори много. Но нито една не беше ефективна при всички пациенти.
*Част от тези похвати са свързани с определени духовни виждания. Нито аз, нито Алекс се придържаме към тях, но използваме методите, които са научно изпитани, заради благотворното им физическо въздействие. Бел. авт.
Истината е, че рядко се случва да се натъкнем на нова терапия, особено такава, която може да промени медицината, каквато я познаваме. Представете си само възможностите на един свят без „Прозак”, „Липитор”, инсулин и лекарства срещу високо кръвно налягане. А когато това съвпада с личните ни нужди, събитието е феноменално. Тогава не го знаех, но новата терапия, която съм търсил, се оказа именно системата Лечебни кодове**, разработена от д-р Алекс Лойд, когото днес с радост наричам свой приятел и партньор.
**Лечебният код, представен в тази книга, се базира на системата Лечебни кодове ®, открита от Алекс Лойд през 2001 г. Оттук и множественото число, което на места използваме. Става дума за едно и също. Универсалният Лечебен код, изложен тук, е резултат от няколко години тестове с клиенти от 50 щата и 90 страни. Установихме, че това е Кодът, който работи при почти всички и всичко. – Б. а.
Моята клиника за ракови заболявания в Атланта е действително прогресивна. Ние се вглеждаме в множеството причини за рака и се опитваме да намерим специфично лечение за всяка от тях. Убеден съм, че причините за злокачествените заболявания са съчетание от тежки метали, вируси, недостиг на кислород в клетките, метаболитна ацидоза и емоционални и духовни проблеми. Справяме се ефективно с тежките метали с помощта на интравенозни и орални средства. Много по-трудно е с вирусите и вирусоподобните организми, но и те могат да бъдат победени с определени антивирусни препарати и други средства, неодобрени от ФАХЛ. Борбата с недостига на кислород в клетките (за което Ото Варбург печели Нобеловата награда за медицина през 1932 г., когато доказва, че липсата на кислород е значима причина за рак) е по-бавен процес. Съществуват интравенозни средства, с които се променя кривата на дисоциацията на хемоглобина. Това е тясно свързано с метаболитната ацидоза и трайни промени в хранителния режим. Макар и нелеко, справянето с тези проблеми е възможно. Но емоционалният и духовният аспект оставаше съществено препятствие пред оздравяването на пациентите ми. Затова продължавах да търся отговор.
Моята смъртна диагноза
Докато търсех решение за проблемите на пациентите си, самият аз започнах да изпитвам физически симптоми, най-вече умора и мускулна фасцикулация (неволно съкращаване или потрепване на мускулните влакна). Отначало се опитвах да не им обръщам внимание, да ги подминавам като следствие от едно гръбначно нараняване през 1996 г. С времето обаче състоянието ми се влошаваше. Мускулите по прасеца ми трепереха, а в същия момент усещах спазми в гърба и ръцете си. Движението им бе видимо дори за страничен наблюдател. Уморявах се изключително лесно от елементарни усилия, като например изкачване на няколко стъпала, гласът ми отслабна. Реших, че е време да посетя ортопеда си, който ми беше и личен приятел. След като ме прегледа, той неохотно ми съобщи, че диагнозата според него е амиотрофна латерална склероза, известна повече като болестта на Лу Гериг. Това не ми хареса и аз веднага потърсих друг приятел лекар за второ мнение. Но той само потвърди първото.
Прибрах се вкъщи и се зарових в медицинските книги. Положението беше твърде мрачно. Осемдесет процента от хората с това заболяване умират за по-малко от пет години след проявяването на симптомите, а аз ги имах поне от година! Според статистиката това беше между 25 и 50% от живота, който ми оставаше. Много от раковоболните ми пациенти имаха по-благоприятна прогноза от моята.
Скоро след поставянето на диагнозата посетих семинар, на който чух д-р Алекс Лойд да говори за новата си разработка – Лечебните кодове. Стори ми се интригуващо, че пациентите, с които работи, освен емоционално, започват да се излекуват и физически. Алекс твърдеше, че тези резултати били неочаквани, но напълно реални, тъй като виждал все повече пациенти значително да подобряват здравословното си състояние. Притиснат от собствената си диагноза, аз удвоих усилията си да проуча откритието на д-р Лойд.
Изследване на философските принципи
Философските принципи бяха важни за мен, тъй като, ако в тях имаше пукнатини, цялата система щеше да се компрометира. Както тази книга ще разясни в дълбочина, една от основните концепции на метода на Лечебните кодове е, че паметта ни съхранява спомените под формата на образи. В част от тези картини има неистини и лъжи, които, ако не бъдат коригирани, водят до психическо и/или физическо заболяване. Аз изцяло приемах виждането за образите в паметта, тъй като работата на мозъка много напомня тази на суперкомпютър. Идеята за неистините и лъжите в тези образи беше малко нова за мен, но звучеше изключително логично. Всички от Фройд насам, а и мнозина преди него, смятат, че ние сме тясно свързани с енергията на ранен етап от живота си, а след това ни е трудно да се справим с проблемите в живота си. Новото беше схващането, че тези събития или образи са неистинни. Ако някой се чувства необичан, това означава ли, че не е достоен за любов? Не, разбира се! Ако се чувстваме неспособни, това означава ли, че тялото и умът ни действително не могат да извършат дадено действие? Най-вероятно не. По-скоро просто мислим, че не можем. И така, аз бях съгласен, че сме склонни да вярваме в неистини. Но как това би могло да се превърне в болест?
Опитах да направя сравнение с компютърен модел, който бих могъл да разбера. Ние сме създадени с определени програми. Една от тях е програмата за самоизцеление. Когато вярваме в неистини, файловете на програмата се повреждат и забавят работата на програмата, докато тя накрая отказва. Ако успеем да намерим начин да поправим файловете... Voila! Вродената способност на тялото да се лекува, дадена ни от Бога, ще се възстанови! Изглеждаше логично в компютърния модел и достоверно в човешкия.
Но как би могло да стане отстраняването на неверните данни и замяната им с верни? Тук за мен нещата се свеждаха до физика, тъй като всичко, включително цифровата информация, в крайна сметка може да бъде приведено към общия знаменател: енергия със съответна честота на трептене (вибрация). А тя може да бъде променена, стига да знаем как да го направим.
Голямата крачка
Ето че приех науката и философията на Лечебните кодове. Беше време да направя голямата крачка. Включих се в семинар, на който усвоих някои прости техники, използвани от инструкторите. Реших да си запиша и час при д-р Лойд.
Имаше две неща, върху които исках веднага да поработим. Първото и по-важното беше новата ми диагноза – болестта на Лу Гериг. Освен това отдавна страдах от безсъние. В последните години състоянието ми толкова се бе влошило, че изобщо не можех да спя без приспивателно. Получих Код за безсънието си, който трябваше да изпълнявам по три пъти на ден. Първата вечер, след само едно изпълнение, си легнах и спах цяла нощ. През следващите пет седмици не взех нито веднъж приспивателно. Не мога да кажа, че никога повече не съм прибягвал до тях, тъй като много пътувам и чуждите легла и непривични шумове понякога твърде много ме притесняват. Но истината е, че сънят ми значително се подобри и съвсем рядко взимам приспивателни.
Що се отнася до мускулната фасцикулация, умората и другите симптоми на Лу Гериг – те изчезнаха. След само три месеца прилагане на Лечебните кодове отидох отново при лекаря, който ми постави диагнозата. Той повтори изследването и откри, че болестта е напълно изчезнала. Нямам никакви симптоми от март 2004 г. насам. За онези от вас, които не са запознати – болестта на Лу Гериг се смята за нелечима.
След като лично изпитах резултатите от техниките на Лечебните кодове, реших да ги усвоя в тяхната цялост. Обучих и персонала на клиниката си за ракови заболявания в Атланта, така че и пациентите ми да могат да се възползват от тях. Благодарение на резултатите, които аз и сътрудниците ми наблюдаваме, знам, че съм открил лечебния метод, който търсех. Не съм срещал друг подход, който толкова ефективно и цялостно да лекува емоционални и физически проблеми.
Една петъчна вечер неотдавна с децата решихме да гледаме филм. Понеже на никого не му се излизаше на студа до близката видеотека, децата преровиха домашната сбирка. Намериха копие на „2001: Космическа одисея” и бяха заинтригувани, понеже не го бяха гледали. Провокиран от темата на филма – човечеството на ръба на еволюционен скок, се замислих за скоростта, с която се увеличават знанията ни във всички сфери на науката. Същото се случва и в медицината. Отдавна вярвам, че сме готови да преминем към следващо ниво в парадигмата на изцелението.
Във втора глава, в която ви предлагам кратък преглед на историята на медицината и лечението, ще разберете защо съм убеден, че Лечебните кодове са смела крачка към следващото голямо стъпало в парадигмата на изцелението. Системата е недокосната от мистицизма, който обикновено обгръща такива терапии. Тя е философски и научно издържана. Да не говорим, че работи! Аз съм живото доказателство за това.
Бих искал да добавя още нещо за научната обоснованост на Лечебния код, преди да продължим. Независимо колко красноречиви са резултатите от изпитанията, критици винаги се намират. Обикновено те посочват един потенциален проблем, общ за всички изследвания: резултатите може би се дължат на плацебо ефект. Така че, ако един консервативен учен иска да каже "Това не е доказано", винаги може да го направи. Имам добър приятел, специалист в областта на природолечението, който се зае да докаже ефикасността на продукта чрез независими изпитания в 16 университета. Както можете да предположите, неговите конкуренти не оцениха успеха му. Много често, когато опонентите се почувстват притиснати, подемат нов рефрен, който се свежда до следното: "Не се отнася за всички изследвания”. Тогава имахме щастието да преживеем нещо прекрасно и неочаквано, с чиято помощ излязохме от периода на изпитанията, продължили година и половина – невероятната "черешка на върха", която затвори устата на всички потенциални критици. Логично най-бързо и драматично изцелението настъпи при животните и децата. Поантата е в това, че плацебо ефектът е невъзможен при животни и деца. Нямаше как резултатите да се дължат на плацебо ефект. Те бяха реални и показваха, че Лечебният код действително лекува първопричината. Ние изключително високо ценим смелите, свободомислещи, първокласни учени и лекари, които изразиха подкрепата си за Лечебния код. Те устояха на критиките от страна на колегите си и показаха, че са готови да преодолеят ограниченията на традиционната наука. Поздравления!
Харесва ми
Всичко от Автор: Бен Джонсън, Алекс Лойд,
Абонирайте се за нашия Бюлетин!
НАЙ-НОВИ
